Постинг
06.01.2011 08:56 -
Народопсихологията на българина
Автор: mafani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2011 09:13
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 06.01.2011 09:13
Преди време в един форум бях пуснала тема за народопсихологията на българина. Има цяла нАука и не един и двама именити учени в тази област. Но не би. Ние не сме от тея, како Сийке. Такова животно българин нЕма! Той /българинът/ е индивидуалист, мрази да го обобщаваш, да го тураш в разни статистики. Българинът е интелектуалец, останалите в най-добрия случай глуповати. Българинът е трудолюбив, останалите мързеливи! Българинът от всичко разбира, той с висшУ се ражда! И от политика чатка, и от култура, и работата си разбира!
Даааа. Имам си аз една теория за робската ни психика и хич и не ме е срам да си кажа, че и аз съм си такава, все ще сведа глава, все ще си замълча в името на добрите отношения, в името на доброто бъдеще на децата си, на работата си, на семейството си :)
Забелязала съм една тенденция у българина- вечната му склонност да недоволства, но да си остава само с мрънкането, все другите да са му виновни- той никога, склонността му да плюе по довчерашните си любимци, дори и в хорската трагедия да намира повод за злорадство...
Някой ме беше репликирал, че това е инфантилно поведение. Дано да е така, но сякаш новата история на България не дава възможност на българина да възмъжее.
Твърде дълго е навеждал глава и рядко, е негова заслугата за промяна на статуквото му...
От друга страна не прави нищо за промяна към добро.
Пример бол- ако ще и на 105 години да започнат да го пенсионират, да направят здравната вноска 92% от заплатата му пак няма да си каже, че тъй не може, тъй не бива.
Въпросът не е само да отбележим две, три, пет или петнадесет отрицателни черти на българина, а да търсим причината, защо те са залегнали в характера ни?
Мрънкаме, но как го правим? Тихо, под сурдинка подпсувкваме, рядко вдигаме глас....За пример дадох последните промени в социалната и здравна политика у нас. Другаде тези промени биха били посрещнати с доволна като количество недоволна маса, обилно полята със сълзотворен газ. В нашенско се мрънкоти, то не е и недоволстване в истинския смисъл на думата- по форуми, по време на работа, докато вечеряме, т.е. реално никъде.
Дълбоко в гените ни от столетия е заложено примиренчеството. Новата история на България е също ясен и пресен пример, как за да си добре, си трайкаш, защото иначе няма просперитет, изразяващ се в апартамент, вила и кола....
Българинът е недоверчив, той все си мисли, че го цакат с топла бира.
Каквото и да му предложат, все нещо не му угодно.
И не, аз не съм по-различна, но поне не ме е срам да си го кажа.
Даааа. Имам си аз една теория за робската ни психика и хич и не ме е срам да си кажа, че и аз съм си такава, все ще сведа глава, все ще си замълча в името на добрите отношения, в името на доброто бъдеще на децата си, на работата си, на семейството си :)
Забелязала съм една тенденция у българина- вечната му склонност да недоволства, но да си остава само с мрънкането, все другите да са му виновни- той никога, склонността му да плюе по довчерашните си любимци, дори и в хорската трагедия да намира повод за злорадство...
Някой ме беше репликирал, че това е инфантилно поведение. Дано да е така, но сякаш новата история на България не дава възможност на българина да възмъжее.
Твърде дълго е навеждал глава и рядко, е негова заслугата за промяна на статуквото му...
От друга страна не прави нищо за промяна към добро.
Пример бол- ако ще и на 105 години да започнат да го пенсионират, да направят здравната вноска 92% от заплатата му пак няма да си каже, че тъй не може, тъй не бива.
Въпросът не е само да отбележим две, три, пет или петнадесет отрицателни черти на българина, а да търсим причината, защо те са залегнали в характера ни?
Мрънкаме, но как го правим? Тихо, под сурдинка подпсувкваме, рядко вдигаме глас....За пример дадох последните промени в социалната и здравна политика у нас. Другаде тези промени биха били посрещнати с доволна като количество недоволна маса, обилно полята със сълзотворен газ. В нашенско се мрънкоти, то не е и недоволстване в истинския смисъл на думата- по форуми, по време на работа, докато вечеряме, т.е. реално никъде.
Дълбоко в гените ни от столетия е заложено примиренчеството. Новата история на България е също ясен и пресен пример, как за да си добре, си трайкаш, защото иначе няма просперитет, изразяващ се в апартамент, вила и кола....
Българинът е недоверчив, той все си мисли, че го цакат с топла бира.
Каквото и да му предложат, все нещо не му угодно.
И не, аз не съм по-различна, но поне не ме е срам да си го кажа.
Вълнообразно
Няма коментари
