Знаете ли какво е днес? А децата ви? Вие ли им обяснихте или оставихте това на училището и детската градина? Те знаят ли по принцип нещо по-различно за обесения на днешния ден от името му и прозвището му? 
Помните ли едно време как под строй поднасяхме венци и цветя по паметниците на знайни и незнайни герои и май ги почитахме къде от страх, къде от вяра в доброто им дело.
Днес вече никой не ни кара да ходим никъде, всичко е оставено на чистата ни съвест и на едното ни желание. Но пък ние, свободолюбиви и мразещи окови и гнет, забравихме не само къде са паметниците на нашите герои, а кои бяхе те изобщо. Нямаме вече нито желание, нито съвестта, нито пък познанието.
Но всъщност едното цвете ли е знак за почит към Апостола? Единият жест в деня на обесването му? Водят по някой и друг клас заблудени ученици и хлапета от детски градини, на които дни преди празника криво-ляво е обяснено, кой е Васил Левски и каква му дължим? И? У тези деца ще остане ли нещо като спомен, урок, поука?
Майната му на цветето, майната му на ходенето до нЕкой безумен паметник, когато душите са празни и незнаещи, какво и кого почитаме. Та ние имаме уникалната способност да забравяме онези, на които дължим благодарност. Същото и с Апостола. То и време минало, де...., а къса е народната памет и любов.
Така и не се научихме истински да почитаме героите си, да празнуваме празниците си/как отбелязвате 3-ти март?/ и да мразим и любим по заслуги.
Има време, де, ако останат след 50-на години българи по тези териории, току виж малцинственото им статукво би ги накарало да са по-паметливи, що се отнася до история и култура...




Левски
Автор: Цветан Ангелов

-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.

Да, и цветето и запалената свещ, и поменът - така е останало от традицията ни. Колкото до душите и това, което носим в сърцата си е друг въпрос. Той не се измерва с цветето, а с примера ни, с делата ни, с принадлежността ни към род и Родина. То се формира в семейството, училището, обществото, но най - вече с примера, който даваме с отношението си към националните герои. Но то е вътре в нас, предава се чрез кръвта.
Имате основание за въпросите, но в основата стоят обстоятелствата при които е поставена малката ни държава и националната политика, която провеждаме.

"Имате основание за въпросите, но в основата стоят обстоятелства при които е поставена малката ни държава и националната политика, която провеждаме."