Днес за последно се събудих на 20 и. Добре се поогледах в огледалото, търсeйки следите на времето- не видях бръчки /е, може би едни такива дребнички около очите, но те са от смях, много смях/. Опитвайки се да запомня, как изглежда човек преди да добави трийската във възрастта си, открих градация с девойката от преди десет години- жената от огледалото ми харесваше повече днес и изобщо. Но, майната му на външния вид- той е преходен, зависи от много фактори, и с пари, време и желание може да се промени до неузнаваемост.
Последните десет години минаха като три- така бързо, така динамично и така хаотично, че не успях да им се насладя пълноценно. Това ме гнети и то ужасно. Сякаш на прага на 20-те си представях живота по друг начин, плановете ми бяха едни, съдбата си каза думата...Не, не не съжалявам за сегашния си живот- обичам го и не бих го заменила, но усещам, че съм могла и повече. Ако преди десет години някой ми беше начертал образът на жената от огледалото- нейният път, успехите, провалите..,  щях да кажа, че да, бих искала да приличам на нея....Обаче сега, тези успехи ми се струват маловажни, а провалите сериозни. Хм, да, знам, че съм критична към себе си и винаги съм била такава, но нещо ми се изплъзва от това да съм на 100% щастлива.
В личен план мнозина не биха искали и повече- аз също.
Професионално стигнах до едно ниво, също желано от мнозина, но някак не успявам да уловя истинския успех. 
Всъщност какво искам? Ми и аз не знам. Криза на края на двадесетте. Бррр. Признавам, страх ме е. Страх ме е, че времето отлита така бързо, че вероятно половината от живота ми си е отишъл, че вече на 30 и аз няма да мога да си позволявам, да бъда така спонтанна и откровена, защото възрастта няма да ми позволява. А ще мога ли да нося още дънки с ниска талия? 
Наскоро ми попаднаха нови снимки на една позната, която не бях виждала почти десет години. Сега е вече на 40....промяната в нея ме срина....Ми тя е една....лелка, а каква финна и прекрасна беше на 30......
А останали ми време за още учене? Аз усещам, че мога и още, но тази ли е възрастта за трупане на нови знания?
А какво да правя в професионален план? На къде да тръгна...Искам промяна....

Е, виждам и положителните страни. Вече ще ме приемат за по-улегнала и на навършени 30 мога чистосърдечно да си признавам, че 50 годишните запазени мъже са ми слабост. Ще имам 15 и повече години спомени от бурните си младежки години, ще очаквам да общувам с връстниците си на друго по-възвишено ниво ;-)

Разбирам, че съм несправедлива и към себе си и към всички жени 30+, но аз и на 20 се чувствах стара. :)))

Супер! Утре навършвам 30 и очаквам от себе си повече от това, което очаквах на 20. С опита, знанията, поуките от грешките, срещите, разделите...Пожелавам си сили и успех.

И да не забравяме: 

До 30-ия си рожден ден една жена трябва да е имала:

1. Старо гадже, при което да можеш да се върнеш, и едно, което да ти напомня колко далеч си стигнала.

2. Прилична мебел, която не била притежание на никой преди теб в семейството.

3. Нещо впечатляващо, което да облечеш, ако работодателят ти или мъжът на твоите мечти пожелае да те види след час.

4. Портмоне, куфар и чадър, които не се срамуваш да носиш.

5. Младини, които си готова да напуснеш с чувство на удовлетворение.

6. Минало, достатъчно пикантно, за да го разказваш, когато остарееш.

7. Разбирането, че наистина ще имаш старост - и достатъчно заделени пари, за да я направиш приятна.

8. Имейл адрес, гласова поща и банкова сметка, до които само ти имаш достъп.

9. CV, което не е твърде претрупано.

10. Един приятел, който винаги да те разсмива, и друг, пред когото можеш да плачеш.

11. Комплект отверки и други инструменти и сутиен от черна дантела.

12. Нещо неприлично скъпо, което си си купила, просто защото го заслужаваш.

13. Убедеността, че го заслужаваш.

14. Козметична серия за хубава кожа, дневен режим с гимнастика и план за справяне с онези страни на живота, който не стават по-добри след 30-те.

15. Солиден житейски старт и успешна кариера, удовлетворителна интимна връзка и всички останали страни на живота, които стават по-добри след 30-те.

До 30-я си рожден ден трябва да знаеш:

1. Как да се влюбваш, без това да те погубва.

2. Как те кара да се чувстваш мисълта за деца.

3. Как да напуснеш работа, да скъсаш с мъж и да се конфронтираш с приятел, без това да съсипе приятелството ви.

3. Кога да опиташ отново и кога просто да махнеш с ръка и да си тръгнеш.

5. Как да се целуваш по начин, който идеално да изразява какво би и какво не би искала да последва след целувката.

6. Имената на министър председателя, на прабаба си и на най-добрия шивач в града.

7. Как да живееш сама, дори да не ти се иска.

8. Как да си господарка на собствения си рожден ден.

9. Че не можеш да промениш дължината на прасците си, дебелината на бедрата си или характера на родителите си.

10. Че детството ти може и да не е било идеално, но така или иначе е свършило.

11. Какво би и какво не би направила от любов или за пари.

12. Че на никой не му се разминават последствията от пушенето, пиенето, наркотиците или немиенето на зъбите дълго време.

13. На кого можеш да вярваш, на кого не и защо не бива да приемаш нещата лично.

14. Да не се извиняваш за нещо, което не е по твоя вина.

15. Защо казват, че живота започва на 30 г.

Честит рожден ден, Надин!

Желая ти преди всичко лекота!
Нееее, не в килограмите, а лекота вкъщи, в ежедневието, в контактите, в работата...

Желая ти младост! Младост на духа.
Защото не е важно дали си на 30, 40 или 50. Това са само цифри. И бръчките не са така страшни, както отегчението, досадата, вечното недоволство. А именно това са признаците на старостта.

Желая ти здраве, здраве, здраве... И разбира се любов!

Празнувай подобаващо!
Целувки и огромен букет от мен :-)

Благодаря ти!