Касита :: За таланта и амбициите, за децата и родителите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.02.2011 16:25 - За таланта и амбициите, за децата и родителите

Прочетен: 778 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.02.2011 16:39

Днес във Фейсбук ми попадна клип на две малки 4-5-годишни дечица- момче и момиче, които правеха куп сложни гимнастически упражнения, балансираха на една ръка, в пълен синхрон се премятаха...пред очите на възхитеното жури на "Украйна търси талант". А зад кулисите интервюираха гордата майка, застинала от щастие пред картинката на премятащите се малки акробатчета....Зрителите със зяпнали уста викаха "Уауу", коментарите под клипа във Фейса бяха същите- "Браво, на малките сладки дечица..." и пр. Аз пък не се възхитих- стана ми жал за момиченцето и момченцето. И не само за тях, а и за хилядите други мноооого талантливи деца, които прекарват ежедневно часове наред в тренировъчни зали, пред някои музикален инструмент...Ясно е, че малцина са онези, достигнали върхове в музиката, спорта, изкуството без родителската амбиция да ги е тласкала към тези успехи още от най-ранна възраст. Какво като виртуозът пред пианото е свирил като 4-годишен ежедневно по 5 часа, рядко са му позволявали да играе, още по-малко пък на нещо, свързано с тичане, скачане, катерене и пр., защото е било нужно да си пази ръцете? Нали сега е със световна слава? Или пък тази петкратна световна шампионка по нещо си там, която е прекарвала в тренировки целия ден, давали са й "щадящи" хормонални препарати и има толкова травми по тялото си, колкото и човек преживял катастрофа...И музикантът, и спортистът, и всеки покорил някаква неестествена за възрастта си или човешките възможности ширина, е възприеман като преди всичко талантлив, надарен от Бог с дарба, но някак се забравят усилията положени от него да стигне до тук. Та така и с въпросните деца. "Аууу", "Ууу", "Колко са талантливи! Правят го с удоволствие..." Хм, дали? Способно ли е едно дете на 4 да прекарва съсредоточено половината си ден в тренировки и упражнения, да се подлага на лишения, да търпи несгоди и травми, защото това му носи удовлетворение? Едва ли. Просто се научава, или всъщност не знае, че а само подозира, че има и по-различно детство от това в залата или репетиционната. Чудесно е?, когато детето притежава дарба, талант, съчетани с амбициозни родители. Тогава нещата се канализират и родителите усещат, че правят най-доброто за отрочетата си. ;-) Не харесвам крайностите- нито родители, тласкащи децата си в постигане на нетипични за възрастта им постижения, нито онези явно невълнуващи се от тях /децата/. Въпросът е, кога родителските желания и амбиции излизат от нормалното. Може ли едно дете на такава възраст да възрази и да се опълчи, особено когато притежава умения и е харесвано от треньори, учители, публика? Децата-шампиони са по-скоро шампиони-професионалисти и по-малко деца. Прекрасни са и тези две, визирани от мен дечица и хилядите други умни и/или умеещи да вършат чудни неща за възрастта си малки спортисти, музиканти.. Те предизвикват възхищение и умиление, изтръгват ръкопляскания и въздишки.... Свършва номерът им и в повечето случаи, така развълнуваната публика забравя малките професионалисти. Но те не забравят, че за да бъдат такива неземни създания, е нужно да полагат и нечовешки усилия. Сещам се за унгарската шахматистка Юдит Полгар, която заедно със сестрите си, е тренирана по специална програма у дома от своите родители.Играе шах от тригодишна по 5 часа дневно, като на 8, мисля, вече играеше по 10 часа на ден. Иначе Полгар получава титлата Гросмайстор на 15 години и 4 месеца, като за това време е най-младият човек, постигнал това равнище. Повече примери няма да давам, има достатъчно. Сигурна съм, че ги знаете и сами. А знаете ли, какво усилие коства да си мегаважно състезание, с невероятно тежка контузия, да а да си само на 12? ;-)
Радвайте се на малките таланти, но не забравяйте, че тази ваша радост на тях им струва много, най-вече детството.

Нагоре