Касита :: Диалог

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2011 09:45 - Диалог

Прочетен: 859 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.02.2011 09:51

- А! Щях да те ритна! Пази се! Ама, ти какво си? - Аз ли? Аз съм Щастието! Не ме ли позна? - Не! Щастието не трябва ли да е....щастливо? А ти си такова едно тъжно и унило.... - Трябва да, но не мога да съм щастливо винаги. - Е, как тогава хем си Щастието, хем не си щастливо? - Уф, ми как да съм щастливо, а кажи, де? Ето и ти щеше да ме ритнеш... - Ще те ритна, как няма да те ритна, като ми се пречкаш на пътя! Аз бързам! - Но аз не ти се пречкам, аз идвам при теб, нали ме търсеше, нали ме искаше...Ето ме! - Ти пък сега, излагаш се! ...Ееее, защо се разплака, деее, стига...айде спри се, моля те...! - Как да не плача, като никой не ме вижда? Всички уж копнеят за мен и само повтарят името ми, а никой не ме забелязва- ритат ме, стъпкват ме, недоволни са от мен... - А! - Ми, "А", я! А! А,защото не виждате нищо, вървите като слепци напред към мен, даже не знаете, как изглеждам, а всъщност постоянно ме подминавате. Чакате пред вас да се изпречи нещо голямо, да ви плесне по челото и да ви каже:"Здрасти, аз съм Щастието!". Но нямаааа, защото аз не съм голямо като великан. Ето виж ме, какво съм... - Ох, ама ти ли си Щастието? Ужас! Ти си като калинка малко. Нищо работа, пък с претенции, че си Щастието! На всичкото отгоре и ревеш като някое бебе! Пфу! - Ето, ето за това говоря. И ти не разбираш, не виждаш, не чуваш, не усещаш....Цяло чудо е, че говориш с мен изобщо! - Е, какво да видя? Ти, Щастие такова, какво ви даде на мен, а? - Ооо, ето и неблагодарност...Дадох ти много- здраве- малко ли е? Добри приятели, семейство..Ето и днес- я, виж какъв хубав слънчев ден е, посред зима. Цяло щастие, а? Нали вчера искаше слънце, а? - Амииии.... - Очакваш повече ли? Добре. Но ти какво направи за това повече? - Много!

- Ами наслаждавай му с на това много! Вместо да ме подминаваш, спирай се при мен, нищо, че съм такова на пръв поглед невзрачно. Бъди щастлива и с малките неща, те ще се натрупат и ще станат големи като онзи великан, който търсите. Аз съм Щастието- малко и нежно, но ставам голямо, когато оценяват и малкото, които правя. Ето като този хубав, слънчев, зимен ден. И ти също можеш да бъдеш щастието за другите, няма нужда непременно да си нещо голямо и усмихнато- щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава.

Нагоре