Така де, кога трябва да порасна, не ми е ясно? Уж съм вече на 30, уж с деца, уж омъжена, уж със сериозна професия, а все се чувствам нещо малка и недозряла. Не че се оплаквам, но този инфантилизъм вече почва да ме дразни. Искам да се усетя възрастна /ммм не, стара, де/, една такава тежка, отговорна, зряла...А сякаш е обратното- на 19-20 мислех, че съм мноого пораснала и мъдра, че знам всичко за всички /както и повечето прохождащи в живота/, а сега се чувствам като провинциална пикла на кандидатстудентски изпит по литература в СУ- ни знам къде е университета точно, ни къде се провежда баш изпита, ни дали с метрото или тролея ще стигна по-бързо.. Просто знам, че го имам този изпит и аз трябва да се явая на него, ако ли не ще остана последната неуспяла мома.
Иначе отдавна съм минала бая изпити в СУ, не съм и от село :), но усещам, че последният, най-важният мой изпит ми се губи по трасето. С отличен взех брачният, майчинският два пъти, обаче този на живота още не съм. Та с две думи след бурно десетелетие на лични, студентски, професионални и всякакви други промени и подеми, се чувствам като в началото, така и не разбрала най-важното от живота. Обаче дори не ми е ясно къде да го търся. Може би като цяло в слагане на спирачки на моята пълна липса на резервираност към хората. Прекалено вярвам, прекалено често ме лъжат, и съответно прекалено често се разочаровам. В това отношение аз и голямото ми дете сме на едно ниво. Споделяме си неволите и разочарованията, причинени ни от хора, на които така сме се доверявали...И всеки шамар ми е като първият- усещам се като някое ревливо бебе. Баси, как не се научих, че хората по дифолт са добри, но реално се водят от много други техни, лични егоистични подбуди и волно или неволно, шляпват по една тупаница на другите в стремежа си да успеят.
Мммм, да също така и трябва да усвоя и това, кога аз прасвам по едно рамо, не в положителен аспект, на другите. Защото уж от добро сърце, уж с усмивка, пък те разочаровани от мен.
Да се науча да се шегувам общоприето, защото моите хуморески ги разбират малцина. Що така, де!? А също и да разбирам, кога  откровено се ебават с мен....
Та в заключение, къде го тоя университет, където се учат тези неща? Има ли го изобщо? Кой провежда изпитите? Има ли поправителни.....Имам още поне30-40-50 години да науча там каквото ме вълнува.

Сега пък ми олекна, че си го споделих!

не ти и трябва да порастваш, по-забавно е така;)
на работа съм заобиколена от едни сериозни кукундрели, направо се сдухвам:(
добре че вкъщи си възстановявам равновесието;)))

Знам си,че не съм сама и има и други като мен. :)
Аз се плаша от това, че такива млади възрастово хора, се държат като пенсионирани учителки, преподавали по макаренковската система...

Гласувах. Това с порастването не е оферта.

ми не е оферта, я!

Този изпит на живота , го полагаме всеки ден ! Ако знаеш колко пъти са ме късали , ама аз - не , продължавам упорито да се явявам и от изгонване не разбирам .
И сега вече съм напълно убедена , че не ставам за този живот , че съм една пълна неудачница , ама хич не ми пука ! Ей , това е Панацеята , хич да не ти пука !
И вместо Аз да се променя , реших да променя Света ! Ха ха ! Важното е да опитам .
И не искам за пораствам , разбираш ли ! Искам да си бъда все така романтична и непрактична , както си бях на 17 и никога , ама никога да не пораствам . Ей това , си го умея !
Успех ти желая , щастие на твоето семейство и НЕ пораствай ! Остани си вечно такава , каквато си !

Хич и не искам да пораствам в действителност. Просто се чудя не трябва ли?
Но като гледам май не е задължително. :)

и то ужасно много вулгаризми. За това и изтрих един анален коментар.

искаш, не искаш ще пораснеш. ползвам клише: "Не е важно на колко си,а на колко се чувстваш' А си помисли колко пъти си си казвала "Никога повече и от утре ставам нов човек" Ако имаше университет за усвояване на живота сигурно щях да съм двойкаджийка.Нямаше да го изкарам никога, дори и с прераждане. Ама се оправдавам,че ми са виновни полукълбата на мозъка. Това с емоционалния заряд е в пъти повече от това с логичния и практичния. Анатомия,която и куп поправителни няма да я оправят.:)))))))

със скорост по-малка от 30 думи в минута и гледа като препарирана сова,това значи,
че е напълно узрял за живота.Един от началните симптоми на това узряване е триенето и модерирането на простосмъртните анонимници в блоговете.....
/откъс от непубликувания ми роман"Когато зрееха мамулите"/

Ето ме! Поредната двойкаджийка. Аз този изпит не можах да го взема почти 40 години, но всеки път, когато ме късаха, с усмивка на лице решавах да не уча и за следващия.

докато провалите ви носят удовлетворение, все това ви пожелавам.