Днес е Сирни Заговезни- ден за прошка, ден за опрощение, ден като за размисъл.
Но наистина ли прощаваме? Наистина ли сме способни да забравим лошата дума, навредилото ни действие, неприятното отношение? Или всичко е само поза и фалш?
Поне при мен е. Вече. Аз не мога да прощавам. Вече. Не съм нито толкова добра, нито толкова извисена духовно, нито пък искам да бъда. Вече. Искам да съм себе си. Вече. А моето Аз ми говори, че колкото пъти съм била добра и опрощаваща, толкова пъти съм срещнала точно обратното.

И днес е прошка между нас и най-близките ни. На чуждите няма какво да прощавам. На тях да им прощава Господ и техните си близки.

Та, аз няма с никого и на никого да простя, и не само днес, и не само, защото съм леко ядосана, а по принцип. Няма да простя, защото ми писна да го правя, писна ми да съм добра в името на добрите ни отношения и добрите ни приятелства. Днес е моята антипрошка.
Казах си "стига", като в една стара вече реклама. Защото ми пределя. Изживявам своя катарзис и сега ми е време да спра да правя някои неща. Като да спестявам истината на най-близките си. Ъ, като казах най-близки, то е само, защото така ни е поставила природата в роднински връзки, иначе те близки не са ми. 
И макар че, се прощаваме с близките си, аз няма и да простя на по-далечните си близки. /уф, може ли да сме близки и далечни едновременно?/.
Та така, днес, останалите се правят на добри и хрисими, аз пък на лоша и пряма.
Няма прошка за кокошка..... :))))
Проблемът е, че съм злопаметна и помня всичко като слоница. И виртуални обиди помня, ей! Но тях не прощавам. :)))

"Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение."

Вие това можете ли го? Аз не!

Айде, сполай ви и със здраве! Обичайте се и си прощавайте!

не искам да бъда нравоучителна, но усещането за прошка е в сърцето. Или го има, или го няма... В общи линии - човек се учи да прощава. Аз не можах да се примиря с празнуването на това нещо като един крайно лицемерен за нашето общество обичай, защото нашият нерелигиозен народ изведнъж стана лицемерно религиозен и напълни църквите без да е наясно с посланията на собствената си религия.

Останалото е лицемерие.

Друг е въпросът дали ще дадем външен израз на опрощението и дали това опрощение е истинско или просто една поза.

AZ SASTO SAM NA TVOETO MNENIE,CHE NIAMA NENAKAZANO DOBRO.I za tova i az veche ne iskam da sam mn.dobra.No,ima nesta koito sa me naranili,no az moia izneneda otdavna ne mislia za tiah-moje bi tova e proshkata-nesto koeto ti e prichiniavalo bolka sega ti e bezrazlichno.Neznam,az taka niakak si go obiasniavam....Priaten den.

И прошката, както и всяко друго празнуване, е измислена за припомняне на някои ценности и цикличност в проявите, за да се чувстваме част от една общност и донякъде - традиция. Нищо повече. Никой никого май не задължава с нещо...

Не всеки е обиден, че да прощава, не всеки носи гняв и омраза към другите, че да им прощава. Но дори и да не носи никаква обида, хората са измислили, че трябва да им прости, защото те могат да носят обида към него (дори да са му обидени само за това, че той не им се обижда:)))) Поздрави!

Хм.. Прошката... Понякога се случва неволно, а понякога не се получава дори и с все сила да опитвам да простя. Нямаме нужда от специален ден :-))

Според мен можеш да простиш, но не е задължително и да забравиш. Простил си, когато вече не боли от спомена и не си разочарован; когато си се опитал да разбереш и другата страна; когато се връщаш назад и виждаш нещата обективно.

Така ли? Значи "преди" си била. Много интересно. сигурно има някаква причина, която те е пречупила.
Няма значение дали ще бъдеш искрен докрай в прошката. Важно е да пречупиш гордостта си. това е смисълът.

може и да бъркам, не знам. Прощавах много, често, постоянно, и на всички, и за всичко. Е, вече не мога....Толкова предателства от уж близки понесох и пак им простих, за каква гордост говорим? Та по едно време аз постоянно плюех на нея...

А защо трябва да си "добра" само, защото умееш да прощаваш всичко?

Според мен това не е доказателство за доброта. Дори понякога свързвам тези постоянни прошки с понятието "непукизъм", което- между другото, ми е доста противно. А и не всички прегрешения си приличат. Какво ни остава, ако някой постоянно ни вреди и разбира се, постоянно моли за разбиране? Ако му прощаваме, значи нещо с умението ни за самосъхранение не върви, както трябва.

Не, да умееш да прощаваш не е добродетел, а показател за прага ти на търпимост. И понякога дори знак за наивност, да не кажа глупост.

то щом Христос е простил на хората, кой сме ние да не прощаваме на враговете си?
Много извисености, аз съм земен човек и земни хора ме огорчават.
Добродетел за мен е умението сам за себе си да отсяваш елементарните, ежедневни дребни прегрешения пред наистина сериозните, т.е. да не си дребнав.

Добродетелите- човешките, са ми по-познати.
Божествените са за божествата.

Не е от Библията, но пък е изключителен полезен съвет:
"Помогни си сам, за да ти помогне и Бог."

Ако чувстваш обида; ако не считаш, че даден човек е заслужил втори шанс; ако мислиш, че някой ти вреди- ти си този, от когото зависи да се освободи от товара. С или без прошка. Понякога просто махаш с ръка: "Върви си! Върви си с Бог, но си върви."


П.П. Мери с регистрация. :-)

:)))

Именно, не мога да бъда така духовно по християнски извисна като мнозина, за които се питам, наистина ли са такива?

а поради съгласие!
Ето, изреках в този ден "Просте те! Моля!" и то от сърце!

Блажени са тези, нетаящи гняв към околните и те, смятам са издигнати на такова духовно ниво, че прошката за тях не е нарочен акт, а нещо естествено.

Аз помислих, че не си ме забелязала, случва се, затова, викам си, да се обадя пак:)))

Точно! Това естествено нещо, за което споменаваш - то е толкова ценно. Дано някога се сдобия с него! Пожелавам го на всички! Поздрави и успешна седмица!

Знаеш ли, според мен най-голямото умение е да живееш в хармония със себе си. Ако това ти се удава, дори и без да простиш нещо някому, значи така трябва.

А дали е християнска извисеност няма значение. По простата причина, че хората, които живеят с лекота и са доволни от себе си, са щастливи и автоматично по-добри към околните. А не е ли това основната идея на християнството? Хармония с околните и доброта? И виж как пак завъртяхме нещата в полза на трезвите прошки.

lilu2011, аз живея в чудна хармония със себе си и без наличието на нужда да прощавам всеки му. И хармонията, като добротата и щастието са за всеки му различни. Ето, стигнахме до консенсус.
Сега се сещам за онази песен на Росица Кирилова по стихове на Петя Дубарова:

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

I ti si prava :)

Караха ме насила да ходя у родителите на мъжа ми днес, големи кандърми, големи шантажи, манипулации, разпити защо няма да ходим (а причини имаше няколко, съвсем не свързани с тях), най- накрая рекоха - прошка по телефона не даваме. А живеят в друг град, не става дума за едно ходене на гости в съседния квартал. Как може да кажеш на детето си, че не даваш прошка?!? И то защото не е дошло на деня. Досега имахме добри отношения, но май вече няма да е така. Не мисля, че хора на по 30 години дължат обяснение защо не искат или не могат а пътуват. Тъй че аз в сърцето си не им простих за тази несправедливост. Надявам се идните дни да успея, макар че за мен е обида да третира и мен, и мъжа ми по този начин. Съжалявам, че си го излях в твоята тема, mafani :)

Тя е за такива като мен и теб.
Дано да намериш свой душевен покой, макар и непростила.
:)

Тезата "Щом аз не прощавам всякогаш, значи и другите - така; ако твърдят друго, са лицемери!" е спорна. Има хора, които държат да са в мир със себе си.
Аз също не мога да прощавам на всяка цена, но не подозирам отсрещните във същото.
Вчеращният ден е напомняне за смирение, но щом го няма...

обиди Ангелина Пишкова и я прогони от блог.бг да я помоли за прошка.

Прощавам, но не забравям.
Отминалото си е отминало, да го нося означава да натоваря и себе си, но не искам да се сблъскам пак с неприятното и съм предпазлив. Това, че се уча от грешките не значи, че не съм простил.
Така приемам нещата за себе си.
Всъщност, спрях образованието си на богослов, точно след едни Сирни заговезни, след като с Дядо Владика си дадохме прошка и си помислих, че ми се е разминало. Все пак ме изключиха. Тогава с приятелите ми приехме малко по-различно откакто приемам сега случилото ми се.
Изтълкувахме действията на Дядо Владика, като: "Аз ти прощавам, момче, но институцията не ти е простила".
Сега ми се струва, че щеше да е възползване от моя страна да не си понеса отговорностите.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

И не, не наричам никого лицемерен, просто питам- наистина ли прощавате или, е просто поза, и ако е поза, то защо го правите? Едва ли преструвката носи на някому душевен покой /сигурно бъркам, де/.
_________________________________________

cefulesteven, можеш ли да простиш, без да забравиш? Прошката не е ли вид забрава?
Интересен щрих от биографията ти. Благодаря, че сподели!
____________________________________

pevetsa, Евангелието е за вярващите, аз го чета като Дявола. ;-)

От мен - успешна седмица!!!

Христос в най-страшните Си мъки - телесни и духовни, не чакаше молба за прошка, а се обърна към Бога с думите "Прости им, Господи, те не знаят какво правят! " Да, прошката нас ни облекчава, но натоварва угнетителя и го предава на Божия съд. Сам Господ ни учи, че като правим добро на неприятеля, трупаме жар на главата му.
При всички случаи е добре ние да простим, независимо дали ни е поискана прошка или не. Като не сме готови за това, трябва да влезнем в пост и молитва, и тогава ще получим сила за това дело. Всичко е казано в Писанието, само трябва да го направим.

освен християнската прошка, има и една чисто човешка, която не зависи от религии и раси. Нея не всеки я умее истински, независимо колко вярващ и почиташ някой Бог е. Малцина са тези като Христос, които могат да простят и най-страшното, но пак подчертавам истински и сърцето им да остане чисто и неопетнено от гнева и негативните чувства.

Успешна седмица на всички ви и от мен!

hristo27, :)

Най-красивият подарък е прошката. - Майка Тереза

Прошката е най-краткият път към Бога.- Джералд Джамполски

не може всичките да све така одухотворени.
Ако вие можете това, което цитирате- щастливец сте!

Духовното богатство (макар на глед лесно постижимо) не е за всеки. Хората които го притежават не са уважавани и почитани в обществото ни. Никой не им завижда, никой не ги забелязва дори. Това е причината духовното богатство да е непривлекателно поприще за много от нас. Това обаче е единственото богатство с което можеш да си купиш истинско лично щастие и душевен покой – нещо което не можеш да си купиш с пари (макар че постоянно ни убеждават в обратното).

Да цитирам още една мисъл:

Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всичките свои неща, които не си купил с пари.

Това е нещо в което се убедих и продължавам да се убеждавам лично но не се мъча да убедя никой друг защото знам че е невъзможно.
Бях (и съм) богат в материалния свят но истински щастлив – все още не съм.

идеята не е ли да живеем в душевна хармония, която за всеки е различна?
За мен тя не се състой в прошката на всяка цена например, но това не ме прави душевно по-малко богата от някого, който прощава не всеки, при всякакви обстоятелства.
Нормално е в материалният свят на духовните неща да не се гледа с особено уважение. В крайна сметка чисто прагматично погледнато само с духовното трудно се оцелява /без него също разбира се/.

Материалното...не зная защо, но всяка такава материална придобивка предизвиква у мен главоболие.

В света на душевното богатство няма такова нещо като по-богат и ли по-беден. Доколкото за прошката - най-лесното е да няма за какво да прощаваш. Подхода който забелязвам в поведението Ви обаче не предполага подобно нещо. Мога да опитам да ви обясня но само ако сте готова да слушате.

Относно материалното и свъразаното с него главоболие - това е само началото.

!