Събуди се с усещането, че се намира във влажна пролетна гора. Миришеше на свежа пръст, цветя и борови иглички. Посегна да запали нощната лампа, но така и не успя да достигне до нея. Отказа се, защото и без това се чувстваше като вдървена. Явно се беше схванала на това неудобно легло. Остана да лежи в тъмното по гръб и със затворени очи, докато правеше опити да размърда крайниците си. Учуди се, че е заспала с обувки, но пък й беше простено, каква нощ беше  само, а? Никога не е обичала рождените си дни, но този беше по-различен, започна различно още от сутринта. Огромен букет жълти рози от Него, придружен с дежурната малка картичка в плик- "Честит рожден ден! Не отваряй преди края на партито!". Ха! Ех, такъв си беше той, винаги поднасяше страхотни изненади. После и в офиса, колегите я посрещнаха с честитки и пожелания за всичко най-добро. А и наистина се очакваше всичко най-добро не само днес, а и от тук на сетне. Знаеше, че довечера ще получи "онази" изненада от Него, която получават наистина заслужилите и щастливи момичета- годежен пръстен. Бързо дойде вечерта и така чаканото парти. Прическа каквато той винаги харесва, нова рокля от типа, в които той казва, че е прелестна, грим по негов критерий, много от най-любимия парфюм- неговия най-любим парфюм да бъдем точни. Цял ден не се бяха чували, но тя си знаеше- така той подготвя изненадите, винаги със странно чувство за хумор и много ексцентричен. Не го и потърси.  Беше избрала любимия им клуб. Отиде и зачака. Приятелите идваха един след друг- подаръци, букети, целувки....Него обаче го нямаше. Телефонът му беше изключен, никой не знаеше нищо за него. Притесни се. Помисли най-лошото, че е катастрофирал, че е бутнат от кола, паднала е тухла на главата му, докато е минавал покрай някоя сграда. Празникът си беше отишъл. Започна да звъни в спешните отделения, полицията...никъде нищо. Изведнъж си спомни за картичката от сутрешния букет, носеше я в чантата си. Извади я, но защо не искаше да я прочете? Отвори плика и извади един обикновен лист хартия, сгънат на четири, даже не беше картичка, както си мислеше.        "С мен до тук. Беше ми приятно, надявам се и на теб. Животът продължава. Бъди щастлива!".       Първо се ядоса, че даже и не споменаваше рождения й ден. После...после вече почти не помнеше. Май си тръгна леко и незабелязано от гостите си, като пътьом грабна бутилка уиски. Мразеше уиски, всъщност мразеше да пие, но все тая. Наздраве за рождения ти ден! Майната му! Мислеше да се прибере у дома, но се отказа. Там всичко носеше усещането за Него. Мамка му! Реши да си вземе стая в хотел, да изключи и тя на свой ред телефона си и да се напие за първи път в живота си. Честит рожден ден!       Решението да глътне и шепа обезболяващи, които винаги носеше в нея заради мигрената си, дойде след първата четвърт, изпито от бутилката уиски. Какво пък толкова губеше? Нищо. Най-хубавото си беше отишло и то точно днес. Мразеше рождените си дни. А вече мразеше и другите дни. Има ли смисъл. Нямаше. Ама заради един мъж ли?, питаше разумът. Той не е просто един мъж...       Направи го. После вече нищо не помнеше.       Намериха я към обяд. Могли са да я спасят, ако я бяха открили навреме, гласеше заключението на съдебния лекар.       Погребението беше пищно, с много жълти рози и махагонов ковчег. Беше гримирана както той я харесва, облечена с костюм по негов вкус. Даже в новото й дървено легло сложиха шишенце от любимия й парфюм, всъщност неговият любим парфюм. Той уреди всичко, макар да не беше на себе си. Не беше пипнал нищо в апартамента им от вечерта на рождения й ден. В средата на разчистения от други мебели хол, още си стоеше масата за двама, хилядите жълти рози, само цигуларят си беше отишъл...Но нищо. Скоро пак щяха да се видят. Дано да му прости.           Тя чу шум, сякаш някой хвърляше пръст по дървен капак. Май и някой плачеше. Мислеше да стане, но се чувстваше ужасно уморена, а и така не успя да се размърда. Унесе се. Така приятно мирише на свежа пръст и цветя. Заспивайки чу гласът му, отначало далечен, но скоро сякаш до нея. Галеше я по-осезаемо от физическо докосване. Вече спеше дълбоко и сънуваше, че с Него летят, издигаха се високо-високо в небето и се рееха като птици- свободни и щастливи.

!!!

???

:-)

има и такъв хумор...

Познато ми е до някъде, де но...

Аз да питам само, де. :-)

А и аз нищо не разбирам от последните.

"Ромео и Жулиета" в странен сюжет. Няма неясно, само предизвиква тъга...Огромна тъга!
Другия път не убивай героите си, а напиши нещо в стил: "...и заживели дълго и щастливо". :)))
Хубаво пишеш! Адмирации.

Всъщност краят сам по себе си е щастлив- те са заедно.

ма как ;)
по-хубаво от това - смъртта дори да не ги раздели , има ли ?
Щастие от секъде :)
Дай да си се нахилим пък - то това е хумор ;)

Такъв "хумор" практикува бившето ми гадже.
Но аз се прибрах у дома....и не с бутилка алкохол.

сега пък стана мъдро :

първо гаджето - бивше!
второ алкохола- гадна работа!

оки, без нахилване :(

А бившето гадже....той е такъв англичанин, що се отнася до хумор и до днес.

:-)
Но да се нахилим.
Мен друго ме обиди днес. :(

жълтите рози още в началото ми замирисаха на раздяла.
И на хумор в кавички. Питам се само - защо някои мъже са така жестоко-иронични?
пп mafani, чудесен разказ :)

Благодаря за комплимента.

Всъщност края на разказа е негов. Той ми го "написа" като възможен и много романтичен сценарий. :)))

По принцип много рядко се съгласявам с мнението на другите.
Но в случая, чувството ти за черен хумор ми хареса.Тозин начин на писане ти се отдава!
Поздрави за успешна седмица!

Успешна нова седмица и на теб!

Поздрави!

Зловещ и разказ, но взет от живота за радост до някъде.

Поздрави и успешна нова седмица!

Такъв е Животът, нали?...

За някои и по-лош, за други по-добър.
Живот- шарен и разнообразен.

Не можах да разбера, защо и е написал подобно писмо? Това майтап ли е?

Встрани от разказа, колко глупаво постъпваме често, и не защото сме лоши, просто така се получава. Като в графа "лоши" слагам мъжа - разбирам го, за мой срам и аз съм имала подобни постъпки преди, но не го оправдавам - това се прави не от чувство за хумор, а от страх и малодушие, и защото мислиш, че така ще отвратиш партньора от себе си без много разправии и обяснения... Успешна седмица! :)

adrianaza - Не можах да разбера, защо и е написал ... - защото за него това е шега....и то връх в майстроството на шегите.

Успешна седмица на всички ви.

голямо чувство за хумор, няма що... Чудя се да се смея ли, да се ядосвам ли... Май се ядосвам, героинята трябваше да му отмъсти с по-зверско чувство за хумор от неговото та белкем разбере колко е забавно да се шегуват с него по такъв начин... Ако бях аз, май щях да му пратя смс, че купона се мести на друго място, та като си включи телефона да се изненада, че не съм му прочела шеговитото писъмце... Пфууу, големи веселяци, няма що...

kass, реалността е много по-тривиална. Шегичката беше и края на връзката, но недоверието у хората и параноята от всякаква шега са си живи и до днес.

Няма място за паранои и недоверие, нито дори за обида... тая нова мода сред мъжете да се държат като паднали от небето или хванати от гората няма нищо общо нито с доверието, нито с любовта. Въпросът е да не им захранваш илюзиите, че печелят нещо от цялата работа, могат само да загубят и е добре да им се покаже, че така губят предимно уважението ти, защото подобни инфантилни посъпки няма начин да те наранят, нито впечатлят, нито прекършат... могат единствено и само да събудят съжалението ти към тях като незрели, оскатени и нищо не печелещи от цялата работа...

Времето лекува и е катализатор за събитията. Сега погледнати от отдалечеността на годините, изглеждат като един добър урок.

Честита пролет!

Стига сериали !! Но ако има - може да се озаглави "Дървен дом" ;)

Обикновено жените ни разкарвате нас и от личен опит ще ви кажа че не е болка за умиране - свиква се, а и сменяш "менюто" ;)

Всяко зло за добро както се казва ;)
А има и лаф - ако една жена отива при друг не се знае кой е щастливеца ;)

А знаете ли че Хари Худини е имал номер в който го погребват жив ?! ;)

Хосе Кура

така жадувам да се докосна с блестящата ви мисъл в реалността! :-)