Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2011 10:18 - Как Иванчо изгуби любимата си играчка
Автор: mafani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1506 Коментари: 10 Гласове:
9

Последна промяна: 25.03.2011 10:20



  image
Любимото забавление на малкия Иванчо, беше да се вози в количката си. Току-що проходил, с несигурна патешка походка той се запътваше всяка сутрин към врата и, удряйки по нея, викаше: "Ън-ън-ън!" /вън-вън-вън/. В последните дни, го правеше по-настоятелно, защото беше малко кисел- растяха му два зъба, но иначе беше ведро и усмихнато малко момченце. Дядо му набързо обличаше избелялото си, черно яке, вземаше го на ръце и така слизаха на партера, където държаха иванчовата количка. Нямаше кой да я открадне. 20 и кусур годишна, в нея се беше возил и бащата на малкия. Само един проблем имаше- предното дясно колело. Дядото винаги го проверяваше, че от време на време изпадаше. Неизменен техен другар в разходките беше любимата играчка на момченцето- едно малко гумено зайче, което издаваше ужасни пронизителни звуци, но пък у детето, предизвикваха неистов кикот. 
И така, Иванчо, дядо му и малкото зайче тръгнаха и този ден на разходка из улиците на града.
***
Любимото забавление на Иван беше да се вози в новата си лимузина, придружен от шестима души охрана- двама в неговата кола и четирима в придружаващата ги пилотна. Забогатя бързо и все още трудно се справяше да лавира между новите си задължение на заможен човек и обикновено момче. Сутринта му започваше винаги с посещение в банката. За да минава по-бързо времето в задръстванията, Иван неизменно вземаше i pod-a си- любимата си играчка както го наричаше той. Обикновено щастлив човек, тези дни беше малко притеснен- имаше информация, че искат да го ликвидират. Но задълженията го чакаха. За това излезе както обикновено и колите ме потеглиха към банката.
*** Иван, дядо му и малкото гумено зайче правеха сутрешната си разходка. Детето с интерес наблюдаваше всичко наоколо. Тъкмо дядо му си мислеше, как така живеем в бедна страна, а на всеки ъгъл има банка, момченцето изпусна играчката си на земята. Зайчето се търколи под дясната гума на огромна черна лимузина. Наведе се човекът да го вдигне, но от двете му страни застанаха, гледащи лошо двама мъжаги в черни костюми. Единият го хвана за ръката: - Ти к`во, бе, дядка? Бегай! - На детето му падна зайчето под колата, наведох се да го взема. Ще може ли да ми го дадете? В този момент в ухото на охранителя нещо изпука и той изблъска дядото на страни. Иванчо започна да плаче. От вратата на банката излезе видимо притеснен, нисък, млад мъж, заобиколен от четирима едри охранители- от всяка му страна по един. Иванчовият дядо разбра, че това е шефът им, за това се обърна към него: -Извинете, господине, може ли да кажете на охраната си да даде зайчето на внучето. Падна ей там под колата ви. Мъжът измърмори набързо "Дайте му го", но от охраната го контрираха, че няма време за такива неща. Набързо се качиха по колите. Малкият Иванчо вече се давеше от рев, протягайки ръчички към зайчето си и изплашен от суматохата наоколо. С рева на форсираните двигатели се чу и пронизителният писък на гуменото зайче, когато дясната предна гума на огромната черна лимузина мина през него. Иванчо вече посиня от плач. Колите си заминаха. Дядото се наведе и взе зайчето, избърса го с ръкава на якето си. Подаде го на малкия Иванчо. Той се поуспокой и силно го стисна в малката си детска прегръдка. Доста беше обезобразено, но пак ставаше за игра. Нослето му беше вдлъбнато на върте, почти изгризаното от иванчовите зъбки ушенце беше паднало, нямаше го също издаващият ужасните звуци механизъм. Малкият Иванчо продължаваше да хлипа тихичко. Сълзи от безсилие и обида се стичаха и по лицето на стареца....
Не плачи Иванчо за своята играчка.... *** Същата вечер взривиха колата на Иван. Оцеля като по чудо. В последния момент смени маршрута си и пристигна на едно място по-рано от предвиденото. Ако се беше забавил, щеше още да е в колата. След оглушителната и ярка експлозия, станала на метри от него, първата мисъл на оглушалия Иван беше, че вътре в колата остана  i pod-a. Падна на колене на тротоара и тогава, незнайно защо се сети за онова дете и неговата играчка от тази сутрин. И заплака- на глас, неудържимо, разтърсван от конвулсии, скрил с две ръце главата си. Заплака като малко дете.  Нощната тишина, напълно си отиде, прогонена от взрива и летящите из града полицейски коли. Писъкът на една от тях накара малкият Иванчо да се размърда в креватчето си и още по-силно да гушне любимото си обезобразено от прегазване зайче.



Гласувай:
22
13



1. apostapostoloff - Страхотно!
25.03.2011 10:23
В тази гадна, шибана, ненормална, идиотска, ебана, скапана държава всеки ден се случват такива неща! Под път и над път. Еваларка ти праим! Бравос!
цитирай
2. mafani - Благодаря!
25.03.2011 10:50
:-)
цитирай
3. ketcakuatl - БРАВО НАДЕ :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
25.03.2011 13:11
Добър изказ, добре поставено и представено. Както се казва – внушенията остават за вас! А наглед е толкова простичко, даже обичайно....Евала! Наклони везните.
цитирай
4. hristo27 - Реалната действителност - мутр...
25.03.2011 16:35
Реалната действителност - мутренска обезобразена наглост на фона на една бедна и нещастна държава !
цитирай
5. pevetsa - Дълбоко ме замисли, браво!
25.03.2011 19:32
Дълбоко ме замисли, браво!
цитирай
6. sparotok - :)
25.03.2011 20:33
Страхотно разказче! Има светлина и в най-тъмната нощ, понякога и слепите проглеждат, и процеждат сълза!
цитирай
7. gothic - И с такива бози ли се натискаш за п...
26.03.2011 16:13
анонимен написа:
И с такива бози ли се натискаш за първа и презираш всички блогъри? Жалка история.


Мъка е твоят живот, анонимнико....
цитирай
8. mafani - Благодаря на всички за думите!
26.03.2011 20:54
Радвам се, че този разказ се е харесал на хората, на чието мнение държа най-много тук.

gothic, благодаря за защитата.

Може много неща да са жалки. Така е. Жалко е, че има и статистика тук, която удобно показва кой, кога влиза да преглежда блога. А час като 2 след полунощ не предполага огромен наплив от четящи.

Завистта е лошо нещо. Злобата също. Изяждат. Не им се поддавай. И теб първа ще те огрее. Дерзай си, щом е толкова важно за теб.

цитирай
9. gibo - кви зайци кви мутри
26.03.2011 23:42
толкова ли е страшно у софето тццтц а ние на село си държим код кея под черджето щото прозореца е отворен денонощно :)
цитирай
10. mafani - 12. ан.- благодаря!
27.03.2011 15:07
Весел ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mafani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 387401
Постинги: 127
Коментари: 1920
Гласове: 2071
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930