... На ден умират милиони мравки, стъпкани от нечий крак, и тези, които ги убиват, дори не разбират, че са убили мравка, защото макар и интелигентна и с всички там свои предимства, мравката е малко и незабележимо същество.... Абе, кой го е грижа за мравките?!

Гледам нещастника срещу мен. Всъщност той май се оказва, че е върху мен. Дори не ми е жал за него. Пробвам да оценя усилията му, но нещо не ми се получава. Не се и напъвам особено. Не държа и да участвам в случващото се, но се налага. За протокола. В крайна сметка цяла вечер се държа добре, пи евтино вино и ми слуша глупостите. Виждам очите му, или всъщност виждам през тях. Все пак осъзнавам, че ме попиват, че са приятно кафяви и с дълги мигли, гледат мило и ме търсят. Но аз виждам очи само в синьо. Не са небе. Не. Стомана. Студ. Самота. Усещам ръцете му върху гърдите си- докосващи, треперещи, и толкова нежни (мразя нежности, мамка му), иде ми да повърна, и в същото време ги виждам така добре, като на кино- здрави, силни мъжки ръце. Но аз търся спомени за ръце, които наказват, които оставят синини, белези- по тялото, в душата, в съзнанието. Ръце, които лъжат- стискат, задушават, грабят. И в себе си го усещам нещастникът. Дълбоко. Дори не се чувствам гузно- за мен, за него, за ситуацията, за предишната, за времето, за устните му върху моите. Аз не целувам мъже. Трябва да съм пияна. Сега не съм пияна. Сега не съм тук обаче. Да целува. За мравките си мисля. Той дали се усеща, че всъщност ме няма тук? Че мисля за мравките? Дали се сеща, че е мравка? За момент се огледах в очите му. Спрях да гледам през тях. А трябваше да продължа. Отражение. Изрод. Душевен. Оформи ме, както дете оформя фигурка от пластелин- недодялана и несъвършена, лишена от форма, подобие на човече. Смачка ме. Дори не разбра. На ден така умират милиони мравки- тях никой не ги убива нарочно, просто не ги вижда. Настъпва ги и продължава. И ти така. Така и нещастникът ще бъде смачкан. Жалко. Всъщност е прекрасен. Кожата му е толкова по мъжки нежна. А в очите му се вижда всичко онова, което никога няма да видя в твоите. Но животът взема своите жертви-мравки, независимо, че са интелигентни, разумни, грижат се за другите.... ала-бала. Нищо. Мравки има много. Изроди също.