Recovery  

Умея да разказвам приказки. Да чертая замъци. Да строя кули. Да създавам принцове. Да им отнемам мечовете. Да им намирам принцесите. Та да им дърпам короните. И да им късам роклите. Да им скубя косите. И после да им бърша сълзите. И да ранявам рицари умея. Да им чистя доспехите. Да им крада конете. Да короновам шутове. Да се губя в разкази. Да умирам в песни. Да се раждам  в поеми. Да възкръсвам в романи.  


Умея да разказвам приказки. Да правя магии. Бели. (И рядко черни.) Да мисля вълшебства. Да творя митове. Да си спомням легенди. Да наричам. Да се заричам. Да орисвам. Да се моля. Да вярвам. Да се надявам. Да не спирам. Да им гледам на ръка. Да си гледам на мъка. На сълзи. На рани. 


  Умея да разказвам приказки. Да целувам (не) живите. Да говоря с (не) родените. От мене неродените. Да пея с мъртвите. Да се давя в очите на неверните. Да ходя из миналото. Своето. Да отгатвам  бъдещето. Чуждото. Да не виждам в настоящето. Нашето. 



  Умея да разказвам приказки. Да те създавам в мислите си. Да те обичам в душата си. Да те притежавам в сърцето си. Да те преживявам  в небъдещето. Да те търся с животи. Да те чакам във всеки един от тях. И да те срещам във всеки. На неточното място. И в грешното време. Неправилното. Да те откривам с нетвоите хора. На местата, които трябваше да са наши. Но не са. И сега са ваши. А са ми до болка познати. И всичко да започва отначало. И да свършва така. Отначало. Във всеки нов живот. И така до следващия. Отначало. 



    Идвам да ти разкажа приказка. Да ти покажа, как се живее. Да те науча, как се обича. Да ти нарисувам сърце. Да ти подаря душа. Да ти ги зашия. Малко ще те боли. Но ще станеш истински. Болката те направи човек. А през това време ще ти разказвам приказки. Нашите. Умея го. На мен не умеят да ми ги съчиняват. А аз се уморих да си ги измислям сама. И сама да си ги разказвам. До смърт да се уморявам. Във всеки живот. И после отначало. В следващия. Пак отначало. 


  Ела, разкажи ми приказка. И да спрем. В един живот. Без да започваме от начало.

Да спрем без край.

Как мога да измисля приказка за такава Шехерезада!? Мога само да слушам и да се удивлявам, поне хиляда и една нощи... :)

(според мен кавичките са излишни, защото текстът не е цитат :)