Купуваме скъпи подаръци и ги подаряваме с евтини обещания.  Избираме всичко внимателно- опаковката, покривката, салфетките, но не и хората около нас.  Нареждаме богати маси, за да храним обеднелите си души.  Чиниите са винаги пълни, за разлика от сърцата ни.  Красиви сме като отрязаната елхичка-  за кратко, наужким и с болка.  Усмихваме се на пресекулки като мигащите лампичките, които е модерно да слагаме на терасата. Блестим като коледната украсата- изкуствени. Оплетени сме в мислите си като миналогодишни гирлянди.  Обичаме се на празниците, но се забравяме в делниците.  Наричаме пожелания, изричаме лъжи и вярваме, че ни е простено, защото и нас лъжат така. Живеем чужди животи и в чужди животи. И си обещаваме нова Нова година. Промяна, диета, "ще откажа цигарите", ще, ще, ще. Бъдеще неспазено. Бъдеще излъгано. А после идва януари- "майната му! Веднъж се живее." Но сега е Коледа.  Нека празникът започне сега.  А ти помниш ли какво си обеща миналата Коледа?

Тони

Поразходих се из блога ти. И си го вземам в любими.